Случаят Абу Гариб е важен крайъгълен камък за правосъдието
Бях в междинното учебно заведение, когато на 28 април 2004 година CBS News за първи път направи обществено притежание призрачните фотоси от пандиза Абу Гариб в Ирак. Не мога да си спомня по какъв начин тъкмо се почувствах тогава, като се изключи че беше необикновено тъмен миг, който раздруса всички. Това ме е запомнило и до през днешния ден.
Почти 20 години по-късно се озовах в съда, гледайки същите шокиращи фотоси на мъже, чиито лица са скрити под груби качулки. Но този път мъжете, измъчвани на тези фотоси, не бяха безименни и безлични. Гледах един оживял от Абу Гариб да свидетелства от Ирак посредством видеовръзка и се ръкувах с различен отвън съда, на 20 минути от столицата на нацията, където бяха взети решения, трансформирали живота им.
Бяха две седмици преди 20-ата годишнина от абсурда в Абу Гариб, когато гражданският развой на Ал Шимари против CACI най-сетне стартира. Присъствах като наблюдаващ от Центъра за жертви на изтезания, който търси отговорност за изтезанията, осъществени от Съединените щати.
Този случай, издигнат от трима иракчани – Сухаил Наджим Абдула ал-Шимари, Салах Хасан Нусаиф ал-Еджаили и Асаад Хамза Ханфуш Зубае – е единственият от оживели от Абу Гариб против боен реализатор, който доближи до тестване.
Тримата мъже съдят CACI International Inc, частен боен реализатор, по обвиняванията, че личният състав на CACI е „ взел участие в скрит план за осъществяване на нелегално държание, в това число изтезания и военни закононарушения в пандиза Абу Гариб “. От 2008 година компанията се е пробвала да отхвърли този случай повече от 20 пъти.
Процесът бележи значим миг в правосъдната борба за правдивост и обезщетение за Абу Гариб и в по-широк проект за програмата на Съединени американски щати за изтезания. Това съставлява кулминационната точка на непрестанните старания на самите жертви, бранителите на правата на индивида и правните специалисти да хвърлят светлина върху тъмното дъно на „ войната против тероризма “ на Съединени американски щати.
В Центъра за жертви на изтезания, където работя, ние непосредствено взаимодействаме с оживели от изтезания, чуваме ги да приказват за това, което им е било осъществено и по какъв начин изтезанията са повлияли на тяхното възприятие за сигурност, възприятие за доверие и самочувствие. Изтезанието е обвързвано с съзнателно изкривяване на индивида – разум, тяло и дух; не свършва, когато дейностите спрат. Ето за какво разказването на историята има значение.
В правосъдната зала ищците дадоха мъчителни разкази за прекарванията си в Абу Гариб и последствията, с които живеят 20 години по-късно.
Те описаха в съда през типовете изтезания и унижения, на които са били подложени както от боен личен състав, по този начин и от частни реализатори. Те приказваха за продължителната физическа болежка и пострадване, компликациите при взаимоотношение със фамилията, загуба на значими взаимоотношения и проблеми със съня заради кошмари. Те описаха по какъв начин даже не могат да създадат зрителен контакт един с различен – просто човешко деяние да се види и да бъде забелязан – заради срама, който изпитват от това, което им е направено.
Ал Еджаили, публицист, който е работил с Ал Джазира, свидетелства какъв брой значимо е било за него да опише историята си: „ Може би това е като форма на лекуване или лекарство. “
В съда генерал-майор (в оставка) Антонио Тагуба и генерал-майор (в оставка) Джордж Фей свидетелстваха за съответното си следствие на изтезанията в Абу Гариб. Разследването на военачалник Тагуба от 2004 година е извършено преди фотосите от Абу Гариб да бъдат оповестени и е инициирано от военните след следствия от Международния комитет на Червения кръст и Командването за престъпни следствия на армията. Генерал Тагуба откри, че „ произшествия на садистични, очевидни и безсмислени незаконни злоупотреби са били породени на няколко арестувани “ и че „ систематичното и нелегално принуждение … е съзнателно осъществено “.
Докладът на военачалник Фей, оповестен през август 2004 година, откри, че техниките за мъчение на арестуваните включват потреблението на кучета, голота, оскърбление и физическо принуждение. В него се разказват изтезания, в това число „ директно физическо нахлуване, като нанасяне на удари по главата, привеждащи арестуваните в безсъзнание, до полово театралничене и наложително присъединяване в групова мастурбация “.
Както следствията на Фей, по този начин и на Тагуба, както и едно следващо от Комитета по въоръжените сили на Сената на Съединени американски щати през 2008 година, разкриха, че зверствата в Абу Гариб не са изолирани. Ужасите бяха част от политиката на изтезанията на администрацията на Буш за „ война против тероризма “ и отразяваха тактики, утвърдени от висши чиновници, в това число министъра на защитата Доналд Ръмсфелд. Някои от практиките на изтезания са пренесени в Абу Гариб от залива Гуантанамо и Баграм, военна база в Афганистан, където също са били изтезавани арестувани.
Докладите на Тагуба и Фей замесват личния състав на CACI в злоупотреби, като да вземем за пример тактики за „ омекчаване “ на арестуваните преди разпити. Един от тях беше Стив Стефанович, който съгласно вътрешните имейли на CACI, показани в съда, е бил „ НЕ ГО за заемане на позиция за разпит “, защото не е бил „ нито подготвен, нито дипломиран “. В съда военачалник Тагуба свидетелства, че Стефанович даже се е опитал да го „ сплаши “ по време на следствието.
Въпреки това Стефанович беше нараснал в границите на CACI и получи 48 % нарастване на заплатата – наклонност, следена и при онези в администрацията на Буш, които позволиха изтезанията.
В отчета на Фей се загатва неназован личен състав на CACI, който е нападал физически арестувани и ги е поставял в неразрешени стресови позиции. Един даже се похвали, че „ бръснал арестуван и го принуждавал да носи алено дамско долни дрехи “.
Уникалното в Абу Гариб е, че за разлика от Гуантанамо и други секрети затвори на Централно разузнавателно управление на САЩ, светът е виждал зверствата, които са се случвали там. И през днешния ден светът вижда още веднъж посредством този развой, посредством историите на тези оживели, какво е направено от Съединени американски щати. Никой върховен държавен или боен чиновник не е измамен под отговорност за закононарушения, осъществени от Съединени американски щати. Никоя жертва не е получила обезщетение по отношение на вредата, с която живее всеки ден, до момента в който почине.
Но този развой предлага опция за приемане на някакво равнище на правдивост. Оцелелите от изтезания имат право на обезщетение, реабилитация и обезщетение, всички от които се надявам тези трима мъже да получат. Въпреки че в никакъв случай няма да получат цялостната правдивост, която заслужават, присъда в тяхна изгода може да им обезпечи финансова отплата, както и самопризнание за страданието им и да направи обществено притежание съучастието на CACI.
Борбата за правдивост не завършва с този случай. Има още доста неща, които би трябвало да се създадат.
Абу Гариб и центърът за задържане в Баграм бяха публично затворени през 2014 година, само че Гуантанамо остава отворен, като 30 мъже са арестувани за неопределен срок в условия, които могат да се равняват на изтезания, съгласно Организация на обединените нации. Усилията за затваряне са в застой макар декларираното желание на актуалната администрация на Съединени американски щати да го направи. Въпреки това не престават напъните за затваряне на центъра за задържане и търсене на правдивост и обезщетение за жертвите на американската стратегия за изтезания.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
